ТУНЕЛНО ОСВЕТЛЕНИЕ – ПРОЕКТИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Научноизследователски сектор при ТУ-София

Назад Информация за колектива Какво предлагаме За контакти Учебна работа Нови продукти

РЕЗЮМЕ

I. ПРОЕКТИРАНЕ НА ТУНЕЛНО ОСВЕТЛЕНИЕ

I.1. ВЪВЕДЕНИЕ

I.2. ПОЛУЧАВАНЕ НА ГОДИШНОТО ЧАСОВО ИЗМЕНЕНИЕ НА АДАПТАЦИОННАТА ЯРКОСТ L₂₀ И НА ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ТРАФИКА I_CAR

I.3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИШНОТО ЧАСОВО ИЗМЕНЕНИЕ НА НЕОБХОДИМИЯ СВЕТЛИНЕН ПОТОК

I.4. ОПТИМИЗАЦИЯ НА ИЗКУСТВЕНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ НА ПЪТНИ ТУНЕЛИ

II. ПРИНЦИПИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННАТА СИСТЕМА

II.1. ЙЕРАРХИЧНИ НИВА И ФУНКЦИИ

II.2. СУПЕРВАЙЗОРЕН КОНТРОЛ И СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

III. СЪОРЪЖЕНИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА СИСТЕМА

III.1. ЦЕНТРАЛНА СТАНЦИЯ ЗА СУПЕРВАЙЗОРЕН КОНТРОЛ

III.2. ВГРАДЕНИ КОНТРОЛЕРИ КЪМ ТАБЛАТА ЗА ТУНЕЛНО ОСВЕТЛЕНИЕ

III.3. ЯРКОМЕРИ ЗА ТЕКУЩО ИЗМЕРВАНЕ НА L₂₀ И L_TH

III.4. ДИМИРАЩИ УСТРОЙСТВА ЗА ГАЗОРАЗРЯДНИ ЛАМПИ

IV. ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ НА УПРАВЛЯВАЩАТА СИСТЕМА

IV.1. ВИЗУАЛИЗИЦИЯ И ДИСПЕЧЕРСКО ТЕЛЕУПРАВЛЕНИЕ

IV.2. БАЗА ДАННИ

V. ЛИТЕРАТУРА

РЕЗЮМЕ

При автомагистралните тунели с денонощно дежурство в България е възприето изграждането на две независими информационно-управляващи системи: 1) за контрол и управление на електроснабдяването, изкуственото осветление и съоръженията за принудителна вентилация; 2) за супервайзорен контрол на подсистемите, непосредствено свързани с безопасността на движението – светофари, пътни знаци, пожароизвестяване, телевизионен контрол. По този начин с помощта на два персонални компютъра едновременно се наблюдават всички подсистеми в тунела, а с помощта на разработения софтуер се съхранява информация за функционирането им. Обект на настоящия материал са особеностите на първата система [16, 18]. Описаните устройства са в експлоатация от 2000 г. на два автомагистрални тунела в България (с изключение на димиращите устройства, разработени през 2002 г.).

Раздел първи разглежда повишаването на ефективността на осветителните уредби във входната и преходната зони на пътни тунели чрез използване на групови димиращи устройства за газоразрядните лампи високо налягане. Поради високата цена на димиращите устройства и по-ниският светлинен добив, с който работят лампите при димиране, определянето на общия брой на захранващите линии и броя на линиите, които ще се димират, се получава чрез решаване на оптимизационна задача. Като критерий за оптималност се използва минимумът на годишните експлоатационни разходи за изкуствено осветление при зададен годишен график на адаптационната яркост L₂₀ и интензивността на трафика I_CAR през тунела.

В раздел втори са описани принципите на работа на комуникационната система. Доставянето/получаването на информация за/от подчинените постове се осъществява чрез токови импулси по телефонни линии от съществуващ кабел между двата трафопоста. Централната станция (CS) обменя данни чрез мрежов трансформатор и адаптер токов кръг за многоточково свързване. През положителния полупериод на захранващото напрежение данните е изпращат от CS към един от подчинените постове, а през отрицателния – в обратна посока (20 mA за логическо ниво “0” и 0 mA за логическо ниво “1”. Комуникационният протокол позволява директно използване на серийните интерфейси на микроконтролерите.

Раздели три и четири описват устройствата и програмното осигуряване на разработената информационно-управляваща система за пътни тунели.

Key Words: Tunnel Lighting, Design, Optimization, Control

Назад